Кражба на велосипед.
Повредена входна врата.
Надраскан асансьор.
Непознати лица, които постоянно влизат в сградата.
След подобен случай почти неизбежно се появява предложението:
„Да сложим камери.“
Видеонаблюдението може да бъде полезен инструмент за защита на хората и имуществото, но камерата не е просто техническо устройство.
Когато на записа могат да бъдат разпознати хора, се обработват лични данни и трябва да бъдат спазени правилата за тяхната защита.
Може ли във входа да има камери?
Да, при определени условия.
Видеонаблюдението не е забранено по принцип.
То може да бъде оправдано например с необходимостта от защита на общото имущество, предотвратяване на вандализъм, кражби или други реални рискове.
Но трябва да има конкретна и законна цел.
Самото обяснение:
„За сигурност“
е прекалено общо.
По-добре целта да бъде определена конкретно, например:
„Защита на общото имущество и предотвратяване и установяване на случаи на кражба и вандализъм във входното пространство.“
Трябва ли общото събрание да вземе решение?
Когато камерата заснема общите части на етажната собственост, въпросът за използването на тези общи части трябва да бъде решен по реда на ЗУЕС.
Практиката на Комисията за защита на личните данни показва, че поставянето от отделен собственик на камера, която заснема общите части без решение на общото събрание, може да бъде незаконосъобразно.
Затова правилният подход е въпросът да бъде внесен в дневния ред на общото събрание.
Решението е добре ясно да определя:
защо се въвежда видеонаблюдението;
къде ще бъдат поставени камерите;
какви пространства ще заснемат;
ще се прави ли запис;
колко време ще се съхраняват записите;
кой ще има достъп;
как ще бъдат защитени данните;
кой ще бъде отговорен за системата.
Камера пред собствения апартамент – позволено ли е?
Тук има важна граница.
Ако собственик постави камера, която наблюдава единствено неговото собствено пространство и не заснема общи части или други лица извън необходимото, ситуацията може да бъде различна.
Но когато камерата обхваща:
коридора;
стълбището;
асансьора;
вратите на други апартаменти;
общ вход;
други общи площи,
тя вече може да заснема системно други собственици, обитатели и посетители.
КЗЛД е разглеждала случаи, при които камера на частен собственик заснема общи части без решение на общото събрание, и е приемала такова видеонаблюдение за нарушение.
Затова твърдението:
„Камерата е моя, следователно мога да снимам целия коридор“
не е правилно.
Трябва ли всички собственици да дадат съгласие?
Не трябва автоматично да се приема, че съгласието на всеки преминаващ човек е единственото възможно правно основание.
При видеонаблюдение едно от най-често приложимите основания по GDPR е легитимният интерес.
Например реална необходимост да се защити общото имущество при доказан риск от кражби или вандализъм.
Но наличието на легитимен интерес не означава, че камера може да бъде поставена без допълнителна оценка.
Трябва да бъде преценено:
има ли действителен и конкретен интерес;
необходимо ли е видеонаблюдението за постигането му;
може ли целта да бъде постигната с по-малко намесващо се средство;
надделяват ли интересите и правата на заснеманите лица.
Трябва ли преди това да е имало кражба?
Не е задължително да чакате тежък инцидент, за да мислите за сигурността.
Но легитимният интерес трябва да е реален, а не чисто хипотетичен.
При оценката могат да бъдат отчетени например:
предишни кражби;
вандализъм;
повреди по общото имущество;
често проникване на външни лица;
конкретни сигнали за риск.
Добра практика е причините за въвеждането на видеонаблюдение да бъдат записани още в решението или документацията на етажната собственост.
Можем ли да снимаме целия тротоар пред блока?
По правило обхватът трябва да бъде ограничен до това, което действително е необходимо за целта.
Ако целта е защита на входната врата, камерата не би следвало без причина да наблюдава голяма част от улицата, съседни имоти или прозорци.
Това е принципът за минимизиране на данните.
Камерата трябва да бъде насочена така, че да събира възможно най-малко ненужна информация.
При необходимост могат да се използват и технически функции за маскиране на определени зони.
Може ли камерата да снима вратите на съседите?
Това трябва да бъде избягвано, когато не е необходимо за конкретната цел.
Постоянното наблюдение на входната врата на дадено жилище позволява да бъде проследявано кога хората влизат, излизат и кой ги посещава.
Това е сериозна намеса в личния живот.
Затова камерите трябва да бъдат позиционирани така, че да наблюдават само необходимите общи пространства.
Асансьорът може ли да бъде наблюдаван?
Възможно е видеонаблюдение да бъде разглеждано и за асансьора, например при повтарящи се случаи на вандализъм.
Но отново трябва да бъдат изпълнени всички изисквания:
конкретна цел;
необходимост;
пропорционалност;
информираност;
ограничен достъп;
разумен срок за съхранение.
Колкото по-интензивно е наблюдението на дадено пространство, толкова по-внимателно трябва да се преценява необходимостта.
Може ли камерата да записва звук?
Тук трябва да бъдем много внимателни.
Аудиозаписът обикновено представлява значително по-сериозна намеса в личния живот от обикновения видеозапис.
КЗЛД е приемала в своя практика, че аудиозаписът може да бъде прекомерен спрямо целта за защита на имущество.
Ако системата има микрофон или функция за двупосочен звук, това не означава, че тя трябва да бъде активирана.
За обичайна система във входа най-разумният подход е аудиозаписът да бъде изключен, освен ако няма изключително убедително и законосъобразно основание за него.
Трябва ли да има табела?
Да.
Хората трябва да бъдат информирани за видеонаблюдението преди да навлязат в наблюдаваната зона.
Затова на видно място трябва да има информационна табела.
Тя трябва ясно да показва, че се извършва видеонаблюдение.
Добрата практика е да съдържа поне:
че зоната е под видеонаблюдение;
кой е администраторът на данните;
основната цел;
къде може да бъде получена допълнителна информация.
Само изображение на камера без друга информация може да не е достатъчно.
Кой е администраторът на личните данни?
Това трябва да бъде предварително ясно определено.
При система, изградена за нуждите на етажната собственост, трябва да се установи кой определя целите и средствата за обработването.
Не е добра практика записите просто да бъдат достъпни на личния телефон на произволен съсед, без правила и контрол.
Трябва да има конкретно определени лица и права за достъп.
Може ли всеки собственик да гледа камерите?
Не.
Фактът, че човек е собственик във входа, не означава автоматично, че трябва да има постоянен достъп до видеопотока и всички записи.
Това би довело до ненужно разпространение на лични данни.
Достъпът трябва да бъде ограничен само до лицата, за които е действително необходим.
Например управител или друго изрично определено лице.
Добра практика е да има запис или друга проследимост кой и кога е получил достъп до архивирани записи.
Може ли камерата да се гледа постоянно от телефон?
Технически много системи го позволяват.
От гледна точка на защитата на данните обаче трябва да се зададе въпросът:
„Защо е необходим постоянен достъп до живо видео?“
Ако целта е единствено да има доказателство при инцидент, постоянният мониторинг от множество лица може да е прекомерен.
Техническата възможност не означава автоматично правна необходимост.
Колко време могат да се пазят записите?
GDPR не определя универсален срок от например точно 7, 15 или 30 дни за всяка система.
Основният принцип е записите да не се съхраняват по-дълго, отколкото е необходимо за конкретната цел.
Европейският комитет по защита на данните препоръчва срокът при видеонаблюдение да бъде възможно най-кратък.
В много случаи необходимостта от съхраняване след няколко дни трябва да бъде специално обоснована.
При определяне на срока трябва да се отчете колко време обикновено е необходимо даден инцидент да бъде установен.
Трябва ли записите автоматично да се изтриват?
Това е най-добрата техническа практика.
Например системата може автоматично да презаписва старите записи след определения срок.
Така не се натрупва архив от месеци или години без реална необходимост.
Ако бъде установен конкретен инцидент, необходимият фрагмент може да бъде отделен и запазен за нуждите на съответната процедура.
Може ли да изпратим записа в групата на входа?
По принцип това е много рискова практика.
Записът може да съдържа образи на живущи, посетители, деца, куриери или други лица.
Фактът, че някой изглежда подозрително, не означава, че видеото трябва да бъде публикувано във Facebook, Viber или друга група.
Разкриването на записите е отделна операция по обработване на лични данни и трябва да има законно основание.
При престъпление или друг сериозен инцидент записът може да бъде предоставен на компетентните органи по законосъобразен ред.
Може ли да публикуваме снимка на предполагаем крадец във Facebook?
Самостоятелното публично разпространяване на кадри трябва да се избягва.
Освен въпросите по защитата на личните данни може да възникнат и други правни проблеми.
Когато има данни за престъпление, правилният подход е материалът да бъде предоставен на полицията.
Социалните мрежи не трябва да заместват официалната процедура.
А ако полицията поиска запис?
Когато има законно основание компетентен орган да поиска информация във връзка с конкретен случай, записът може да бъде предоставен при спазване на приложимите правила.
Добра практика е да бъде документирано:
кой е поискал записа;
кога;
за какъв период;
каква част от записа е предоставена.
А ако собственик поиска да види запис, на който присъства?
Лицата, чиито лични данни се обработват, имат права по GDPR, включително право на достъп при съответните условия.
Това обаче не означава автоматично предоставяне на целия видеозапис, ако в него присъстват и други лица.
Може да се наложи защита на правата на останалите заснети лица, например чрез техническо ограничаване или замъгляване.
Всеки подобен случай трябва да бъде разглеждан внимателно.
Може ли да използваме камера с лицево разпознаване?
Това вече е съвсем различно ниво на обработване.
Ако камерата извършва биометричен анализ за уникална идентификация на хора, може да става дума за обработване на специални категории лични данни.
За обичайна етажна собственост подобна технология е трудно оправдаема и създава значително по-високи правни рискове.
За стандартна охрана на входа е много по-разумно да се използва обикновена система без лицево разпознаване и без други ненужни аналитични функции.
Най-добрият подход преди поставяне на камери
Етажната собственост трябва първо да си отговори на няколко въпроса:
Какъв проблем решаваме?
Има ли реална необходимост?
Може ли проблемът да бъде решен по по-малко намесващ начин?
Кои точно места трябва да наблюдаваме?
Колко камери са действително необходими?
Кой ще има достъп?
Колко време ще пазим записите?
Как хората ще бъдат информирани?
Как ще защитим системата от неоторизиран достъп?
Едва след това трябва да се избира конкретното техническо решение.
Практичен пример
Във входа няколко пъти са повреждани пощенските кутии и входната врата.
Общото събрание разглежда случая и решава да постави една камера, насочена към входната зона.
Камерата:
не снима вратите на апартаментите;
не снима ненужно улицата;
няма активен микрофон;
записите се съхраняват за кратък предварително определен период;
достъп има само определено лице;
поставена е ясна информационна табела;
при инцидент съответният запис се отделя и при необходимост се предоставя на компетентните органи.
Това е много по-защитим подход от система с десет камери, постоянен звук и достъп на телефоните на всички съседи.
Видеонаблюдението не трябва да се превръща в наблюдение на съседите
Целта на камерите е защита на законен интерес, а не контрол върху ежедневния живот на хората.
Не трябва да се следи:
кой кога се прибира;
кой посещава даден апартамент;
колко често някой излиза;
с кого разговаря;
какво прави в пространства, за които няма необходимост от наблюдение.
Когато една система започне да изпълнява подобна функция, тя вече излиза извън разумната цел за защита на общото имущество.
Правна основа
Регламент (ЕС) 2016/679 – Общ регламент относно защитата на данните (GDPR), включително принципите по чл. 5, правните основания по чл. 6 и задълженията за прозрачност по чл. 13.
Закон за защита на личните данни.
Закон за управление на етажната собственост.
Насоки 3/2019 на Европейския комитет по защита на данните относно обработването на лични данни чрез видеоустройства.
Практика и становища на Комисията за защита на личните данни относно видеонаблюдението.
Публикацията има общ информационен характер и не представлява индивидуална правна консултация. Законосъобразността на конкретна система зависи от нейния обхват, цел, технически характеристики и начина, по който се управляват записите.